Чарли и Шоколадената Фабрика - Щастието идва при тези, които го искат истински

Голяма част от хората искат да бъдат щастливи. Някои, като Чарли Бъкет, малкото бедно момче, което почти няма какво да яде, успяват, а други - богатите деца, които получават всичко, което искат, са вечно недоволни. Всъщност, за постигането на щастието не са нужни нито много пари, нито свободно време, нито партньор. Точно както Уили Уонка показва, щастието и радостта са емоции, които всеки един може сам да задейства в себе си. Не е толкова трудно, а и има някои неща, които могат да помогнат.

Човек винаги трябва да оценява това, което вече има. Благодарността носи удовлетворение, а то - радост. За да си истински щастлив трябва да се отърсиш и от чуждото влияние и мнение. Така ще стигнеш състоянието на вътрешна хармония, а да си в хармония със себе си означава да се чувстваш добре. Използвай чувствата си да твориш, да променяш по креативен начин всеки един аспект от работата, ученето и почивката си. Да впрегнеш емоциите си да създават красив и приятен резултат е едно от най-прекрасните чувства, които човек може да изпита. Но най-важната идея е и най-простата - Радвай се!

Чарли Бъкет, макар и да живее в малка и претъпкана къщичка и да няма нищо за ядене е благодарен. Той оценява дори и малкото, което родителите му успяват да осигурят. Важно е да се радваме на всичко, което ни се случва, което ни заобикаля, което получаваме, защото то ни изгражда като хора и ни усъвършенства. За разлика от другите четири деца, които посещават фабриката на Уили Уонка, Чарли нито е лаком или ненаситен, нито пък разглезен. Той се радва на единственият шоколад, който получава през годината и го оценява много повече от всяко дете, което яде сладко всеки ден. Често хората, имащи много от нещо, нито го оценяват, нито знаят за него колкото тези, които имат малко. Добре е понякога да имаш съвсем дребно парченце от нещо, защото така можеш да вникнеш надълбоко в него и да разбереш неща, които иначе не би.

Роалд Дал е успял да внедри един от проблемите на нашето време в написаната преди 50 години книга. Точно както Майк Тивий се влияе изключително много от телевизията, така и днешните млади, а и не само, са изключително податливи на внушения от масови медии като телевизия, мода, интернет, популярна музика и много други манипулатори. Често тези фактори ни налагат мнение и вкус и ни ограничават. Именно това пречи на нравственото и морално израстване на хората. А то е нужно, защото ни води още по-напред по стъпките на прогреса. Не е случайно, че Уили Уонка търси именно дете, придържащо се към основните човешки ценности. Разширяването на кръгозора, интересите и знанието са неща, които от една страна ни помагат да се чувстваме "по-хора", а от друга ни помагат да получим щастие и удовлетвореност от живота.

Господин Уонка ни показва, че няма нищо лошо да си страстен любител на странното и нестандартното. Създавайки най-различни видове чудновати бонбони и сладки, той ежедневно твори и се забавлява. Чувството на радост и удолетворение което един човек получава когато твори и използва креативността си е неповторимо и уникално. То ни кара да се чувстваме специални, щастливи, доволни и изпълнени с гордост и щастие. За съжаление не много хора познават тази емоция. И нещо трябва да се направи. Трябва да учим децата да изпитват радост от труда и постигането на желаната цел, трябва да развием желанието за борбеност и активизация.

Да търсиш радостта във всичко и всеки не е дарба, нито умение. Радост може да се намери винаги. Както малкият Чарли Бъкет се радва на зелевата чорба, а господин Уонка успява да запази доброто си настроение въпреки действията на глупавите деца, така всеки един от нас може да бъде щастлив при всякакви обстоятелства. А защо е важно да си щастлив? Човек инстинктивно се стреми да се чувства добре, а това доколко успява определя качеството му на живот. А какъв по-добър начин да се чувстваш добре от това да си щастлив? Нека да се въоръжим с гигантска усмивка и да се опитаме да лепнем по една на колкото е възможно повече хора!





Роалд Дал иска изпълнени с благодарност, да се отърсим от всички негативни емоции и мисли. Води ни Стъкленият Асансьор и политаме към мечтите си. Можем да постигнем всичко, което поискаме. Като творим и се развиваме всеки ден, намираме повод да се усмихнем във всяка тревичка и всяка птичка и позволяваме на всяка хапка шоколад или сладкиш да ни направи щастливи, можем да зарадваме всеки намусен човек покрай нас и да направим поне нашият малък свят по-добро място за живеене. Всичко е възможно и само ние можем да построим пътя на осъществяването му.

Тийм Билдинг на Ивайло Гогов

Тийм Билдинг

Ивайло Гогов

Ивайло Гогов, въпреки че завършва Лесотехническия университет, бързо се налага като успешен съвременен български писател. Зад гърба му има няколко романа и сборници. Наред с писането на книги, Ивайло Гогов е и главен сценарист на "Шоуто на канала". Последният му роман - "Тийм Билдинг" е своенравно проучване и разсъждение върху човешките отношения в бизнес администрацията на една забързана съвременна фирма. Работата на Гогов по въпроса не приключва с издаването на романа - той базира на него множество от социални и бизнес експерименти, целящи да открият доколко човешкото и хуманното намират място в корпорациите.

Тийм Билдинг, макар и не най-добрата книга на Ивайло Гогов, разисква както и корпоративни въпроси, интересуващи мениджърите, така и  някои глобални проблеми на нашето време. Обсъжда се подготовката на младите кадри във фирмите, техните душевни и емоционални качества и как те рефлектират върху работата и продуктивността. Книгата се фокусира и върху общочовешките проблеми за морала, дълга, егоизма и благородството. Авторът се опитва да ни отвори очите за истински ценните неща в живота - семейството, любовта и удволетвореността от себе си.

Романът разказва за четирима млади мениджъри в голяма мождународна корпорация, които учавстват в "игра" за спечелването на президентския пост. Чертиримата са заточени в планинска вила в провинцията и имат няколко дена да се върнат в столицата. Героите са с различни характери и са изправени пред много изпитания за тялото, духа и волята. Маверик поставя победата над моралната игра. Въпреки че краде кола с Даниел, не се съгласява да я оставят при първа възможност. След като разбира, че е болен от рак в последен стадий, той осъзнава, че твърде много се е концентрирал върху работата и е спрял да се забавлява. Маверик разбира, че има много неща, които иска да направи, но винаг е отлагал. Антон прекалено много се вживява в надпреварата и забравя, че всичко е само игра. Лъже, убива човек и е готов да обвини друг за това. Прекъсва работният процес на фирмата. Не се интересува от другите. Склонен е на измами и фалшфикации. Готов е да жертва близки, приятели и колеги и да провали бъдещето им за да успее да вземе работата. Не изпитва разкаяния, не съжалява за действията си. Джеймс започва приключението си с лъжи и кражби, но променя възгледите си след срещата си със съдържателя на едно кафене. Помагайки на доброволци, които преброяват птици, той осъзнава кои са ценните неща в живота. Привързва се към баща и син, които го му помагат, и осъзнава семейните ценностти. Опитва се да възстанови загубените си отношения с майката на сина си. Подхожда отговорно и ангажирано. Даниел краде кола заедно с Маверик, но настоява да я оставят. Благодарен е на очния лекар, който го спасява, и неговият приятел, но ги лъже, даже краде колата на втория. Отнася се високомерно с охраната на шефа си. Даниел не може да взима бързи и правилни решения в напрегнати моменти и е склонен в паниката си да прибегне до аморални и незаконни деяния. Все пак, накрая на книгата се разбира, че съжалява и се е разкаял за ужасното си отношение към хората, които са се отнесли с добро към него.

Макар че историята е изключително динамична и напрегната, на нея и липсва достоверност. Ако Ивайло Гогов използваше истински локации в България и чужбина, произведението нямаше да прилича толкова много на америански роман и читателят щеше да го чувства близко, познато, ангажиращо. Като цяло романът е написан доста добре, личат си професионализмът и опитът на автора. Книгата е изпълнена с приключения и разнородни размисли за живота в различните му аспекти, което я прави идеално четиво за много широк кръг от читатели. Психологическата насоченост, заедно с приключенския сюжет, създават едно заинтригуващо и пълноценно произведение, подходящо за хора от различни възрасти и професии.



This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

Списъкът на Шиндлер

Стивън Спилбърг

Стивън Алън Спилбърг е американски режисьор, сценарист и продуцент. Роден е на 18 декември 1946г. в Синсинати, САЩ. Името му се свързва с филми от всички жанрове и теми - от фантастични приключения до Холокоста, войни и тероризъм. Филмите му държат множество рекорди. Шест пъти е номиниран за Оскар в категорията "Най-добър режисьор", печели я два пъти, има още две награди на Академията, награди БАФТА, Златен Глобус и др. Името на Спилбърг се популяризира още покрай първите му филми и от тогава режисьорът се смята за един от най-гениалните кино-творци в нашето съвремие.

"Списъкът на Шиндлер", филм по разказ на един от Шиндлеровите евреи, се гради върху идеите за неоправданата жестокост, ненавист и лешеност към едни и привилегироваността и показността на други. Темите са за живота, смъртта и несигурността, за чувствата на безпомощност и обреченост, за страха и смелостта, за любовта към детето, жената и ближния във време на войната. Идеята за доброто и лошото у хората е представена като градивна единица на човешкият характер. Темите, общочовешки и вечни,  ни карат да се замислим за човешката природа и първоизточниците на всичките ни проблеми.

Филма започва с началото на Втората световна война. Всички евреи от Полша се изращат в гета в големите градове. Оскар Шиндлер, немски бизнесмен, се установява в Краков с цел да припечели от войната. С връзки и подкупи успява да се сдобие с банкрутирала фабрика за военна посуда, като намира евреина Ицак Щерн да му помага с управлението на предприятието. Успява да намери еврейски инвеститори, на които се отплаща с процент от произведената стока - нещо, с което може да се търгува вътре в гетото. Шиндлер започва да се забавлява с властта и парите, които придобива, оставяйки Ицак Щерн да ръководи фирмата. Щерн се опитва да привлече, колкото се може повече евреи от гетото във фабриката, защото по този начин ги спасява от изпращане в концентрационен лагер. Лейтенанта от СС Амон Гот е поставен начео на лагера в Плашув и изисква всички от гетото да се преместят в него. Този трансфер, съпроводен с масови убийства и терор, се извършва пред погледа на Шиндлер. От този момент младият германец започва да се опитва да отдели работниците си от масата в концлагера, гарантирайки сигурността и живота им, както и работата на фабриката. Постепенно, подкупвайки Гот, Шиндлер започва да зачислява към фирмата си множество евреи, подсигурявайки се, че няма да загинат при изблиците на произволни убийства в лагера. В хода на войната Гот получва заповеди да изпрати всички от Плашув в Аушвиц и да ликвидира лагера. Шиндлер успява да убеди лейтенанта да "откупи" работниците си и да ги премести във военна фабрика в Моравия. Заедно с Ицак Щерн, Шиндлер съставя списък от общо 1200 евреи и плаща подкуп за всеки един от тях. Всички заминават за новата фабрика, където Шиндлер налага контрол над войниците на СС и им отказва достъп вътре във завода и ги предупреждава, че ще вкара в затвора всеки който стреля по човек. Шиндлер се старае новата военна фабрика да не произвежда годни муниции и изразходва всичките си спестявания за покриване на разходите. Точно когато парите свършват, войната приключва, всички работници са свободни, а Шиндлер си заминава преди Червената армия да е дошла. Накрая на филма става ясно, че потомците на Оскар Шиндлер в наше време наброяват над 6000 човека - хора, които не биха били живи днес.

В началото Оскар Шиндлер е с мисленето и поведението на типичния бизнесмен - наема евреи, защото струват по-малко от поляците, търси сделката, печалбата. Колуминационнен момент в живота му е денят, в който хиляди пленници се местят от гетото в лагера. Тогава той започва да открива човечността в себе си. Постепенно започва да защитава работниците си. В края на филма той съжалява, че е не е продал колата си и златната си значка, за да спаси още няколко човека. Оскар Шиндлер, макар и доста противоречива личност, заслужава да му бъде отдадена чест, защото във време на война, време, когато човечността се губи из кръвта и пепелта, той намира сили да се лиши от собственото си благоденствие за сметка на чуждия живот.

Един от Шиндлеровите евреи, Полдек Феферберг, разказва историята за Оскар Шиндлер на писателя Томас Кенели, който я публикува като роман. Заинтригуван от книгата, Спилбърг се среща с Феферберг през 1983г. Историята за нациста, който влага всичките си средства за спсяването на евреи успява да заинтригува Юнивърсъл Студиъс и те закупуват правата за филмирането на книгата. Когато Феферберг пита, кога ще започне работата по филма, Спилбърг му отговаря "Поне след десет години".  Самият Спилбър изпитва несигурност относно дали е дорасъл да заснеме такава история и предлага режисьорския стол на други известни творци като Роман Полански, Сидни Полак и Мартин Скорсезе. След падането на Берлинската стена, мисълта за лентата се завръща. Филмът се снима на мястото на действителните събития. Самите снимки са изключително емоционално преживяване - немци обличат нациски униформи, а евреите - дрипи. Използването на немски и полски засилва чувството на достоверност. На въпроса защо целият филм не е на полски и немски, Спилбърг отговаря, че субтитрите биха били извинение за зрителите да не гледат какво се случва на екрана. Лентата е заснета като документален филм - без кранове и вишки, само с една камера, носена на ръце. С малки изключения цялата лента е в черно-бяло, създавайки усещане за реалистичност и безсмъртност. На финала на филма актьорите, заедно с действителните личности, които представят, оставят по един малък камък на гроба на Шиндлер в Йерусалим, отдавайки почит на героя.

"Списъкът на Шиндлер" - един от най-обсъжданите съвременни филми ни доказва, че хората могат да изпитват  любов, дълг и благородство - неща, с които не сме свикнали в нашето време. Пресъздавайки перфектно едно време, за което се говори само с теории и спекулации, Спилбърг ни помага да се пренесем на едно място в човешката история, което никой не би искал да има, но и което трябва да приемем. "Списъкът на Шиндлер" е един достоен трибют към един достоен човек.

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

"Криминале" на Тарантино

Куентин Тарантино (Quentin Tarantino) е роден на 27 март 1963г. в Тенеси, САЩ. Син е на медицинска сестра и баща музикант, който напуска семейството преди раждането на Куентин. Тарантино напуска училище на петнайсет и започва да посещава актьорски курсове. Същевременно започва да работи във видеотеки, където сам изучава великите ленти. Известна негова реплика е, че не е учил за киното, но пък е гледал много филми. Началните му опити в аматьорското кино започват да привличат интерес и скоро се появяват продуценти, търсещи сценариите му. Той бързо добива популярност с филмите си "Глутница кучета", "Криминале", "Гадни Копилета".

Тарантино има уникален и неповторим пеглед към киното. Сценариите му са много живи, пълни с обрати и неочаквани моменти. Диалозите му, една от най-силните му страни, разкриват онези страни на героите, които обикновено седят в описанията в книгите. Тези качества, както и неповторимото му виждане за филмите, правят неговите филми изключително завладяващи.

"Криминале" ("Pulp fiction") е едиа от най-известните ленти не само във филмографията на Тарантино, а и в световното филмово изкуство. Това е филм, който се смята за крайъгълен камък на филмографията, филм, която всеки киноман трябва да е гледал. Лентата разказва за клишетата и различните гледни точки, за божествените поличби, изкушението, правилното и грешното, за изкушението, за дълга и смъртта, за морала и любовта. Темите му са, както и общочовешки, така и специфични за онези групи от хора, които не познаваме.

Филмът е съставен от три разказа. Разказите и героите се преплитат, образувайки една цялостна картина на живота и съдбите на шепа хора. Действието се развива в рамките на два дни. Филмът започва с Тиквичка и Медно Зайче, които започват да обират ресторант. След това действието се прехвърля към партньорите наемни убийци Винсънт (Джон Траволта) и Джуълс (Самюел Джаксън), които имат да разчистват сметките на шефа си Марсел с Брет, след науспешна сделка. Брет е убит, а необходимото куфарче е взето. Действието се прехвърля към бар, където Марсел дава пари на боксьора Бъч Кулидж, за да загуби в боксов мач. Малко след това, Винсънт трябва да забавлява съпругата на Марсел Миа. След като са се прибрали от ретро ресторант, Миа намира пликче с хероин в сакото на Винсънт. Тя го мисли за кокаин и взима свръх доза. С помощта на дилъра си, Винсънт успява да я спаси. Те се съгласяват да не казват нищо на Марсел.

От тук историята прескача към Бъч Кулидж - боксьора. В ретроспективни кадри виждаме как войник дава на малкият Бъч златния часовник на баща му, който е умрял от дизентерия в пленнически лагер във Виетнам. Връщайки се в настоящето, виждаме как Кулидж скача от прозореца на боксовата зала и се качва в такси. По радиото се чува, че боксьорът е убил опонента си. Таксито го откарва до мотел, където го чака приятелката му Фабиан. На сутринта Бъч разбира, че е забравил часовника в къщата си и се връща да го вземе. Там намира Винсънт, който явно е пратен да го убие, но боксьорът успява да  вземе оръжието му и да го убие. Връщайки се към мотела, Кулидж се засича с Марсел, който го разпознава. В опита си да го прегази, Бъч се забива заедно с колата си в уличен стълб. Марсел и Кулидж започват да се гонят по улиците, докато не влизат в една заложна къща. Собственикът ги заплашва с ловна пушка. Скоро двамата се озовават оковани в мазата на магазина. Пристига и полицай. Собственикът и новодошлият отвеждат Джулъс в отделна стая. Бъч успява да се освободи, взима самурайски меч и убива двамата похитители. С Марсел се разбират Кулидж да изчезне от града и да не казва нищо за случилото се. Бъч се връща при приятелката си и двамата заминават на някъде. Действието се пренася към третата история, която времево се развива между първите две. Непосредствено след като Винсънт и Джулъс убиват Брет, те взимат негов приятел и куфарчето в колата си. По невнимание Винсънт го застрелва, оставяйки цялата кола в кръв. Те я закарват при Джими (изигран от самия Тарантино), където с помощта на познат на Марсел успяват да приведат колата в подходящ вид. След тази случка Джулъс и Винсънт отиват да закусват и попадат на и Медно Зайче, които започват да обират ресторанта. Джулъс успява да убеди обирджиите да задържат парите, но да оставят куфарчето. С това завършва и филмът.

Всички герои преминават през повратни за живота събития. След като по случайност десетина куршума не улучват Джулъс в апартамента на Брет, той се убеждава, че това е знак от Бог да спре с работата си на наемен убиец. Решава предоставянето на куфарчето на Марсел да е финалната му задача като престъпник. Марсел преживява ужасни събития, които ще оставят траен отпечатък в живота му. Бъч изиграва Марсел и залага много пари на себе си, но същевременно запазва честта си. В рамките на двата дена на действието, всички герои изживяват големи промени в житейски и емоционален план.

Завладяващите диалози на Тарантино започват още от първите минути на лентата. Разговорите между Джулъс и Винсънт, Джулъс и Брет, където Джулъс цитира Библията, но после става ясно, че си няма и на идея какво казва, дискусиите между Винсънт и Миа. Една от най-забелижителните сцени за мен е кавгата между Бъч и приятелката му. Тя е виновна, че е забравила златния часовник, но Бъч задържа гнева си и я успокоява. Преходите между отделните истории също са направени изкусно - има елементи от сцени, които се повтарят, но са показани по друг ъгъл и с други подробности. Като цяло филмът прилича на сборник от криминални разкази, клишираните повести, които са на мода, но Тарантино търси отвъд това, той разкрива какво се случва с героите след поредното убийсво , след бягството, или след танца. Точно тези дребни подробности и детайли правят Куентин Тарантино един от най-великите режисьори на всички времена.

Произведението "Криминале" на Тарантино създадено от Александър Петров ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.