Списъкът на Шиндлер

Стивън Спилбърг

Стивън Алън Спилбърг е американски режисьор, сценарист и продуцент. Роден е на 18 декември 1946г. в Синсинати, САЩ. Името му се свързва с филми от всички жанрове и теми - от фантастични приключения до Холокоста, войни и тероризъм. Филмите му държат множество рекорди. Шест пъти е номиниран за Оскар в категорията "Най-добър режисьор", печели я два пъти, има още две награди на Академията, награди БАФТА, Златен Глобус и др. Името на Спилбърг се популяризира още покрай първите му филми и от тогава режисьорът се смята за един от най-гениалните кино-творци в нашето съвремие.

"Списъкът на Шиндлер", филм по разказ на един от Шиндлеровите евреи, се гради върху идеите за неоправданата жестокост, ненавист и лешеност към едни и привилегироваността и показността на други. Темите са за живота, смъртта и несигурността, за чувствата на безпомощност и обреченост, за страха и смелостта, за любовта към детето, жената и ближния във време на войната. Идеята за доброто и лошото у хората е представена като градивна единица на човешкият характер. Темите, общочовешки и вечни,  ни карат да се замислим за човешката природа и първоизточниците на всичките ни проблеми.

Филма започва с началото на Втората световна война. Всички евреи от Полша се изращат в гета в големите градове. Оскар Шиндлер, немски бизнесмен, се установява в Краков с цел да припечели от войната. С връзки и подкупи успява да се сдобие с банкрутирала фабрика за военна посуда, като намира евреина Ицак Щерн да му помага с управлението на предприятието. Успява да намери еврейски инвеститори, на които се отплаща с процент от произведената стока - нещо, с което може да се търгува вътре в гетото. Шиндлер започва да се забавлява с властта и парите, които придобива, оставяйки Ицак Щерн да ръководи фирмата. Щерн се опитва да привлече, колкото се може повече евреи от гетото във фабриката, защото по този начин ги спасява от изпращане в концентрационен лагер. Лейтенанта от СС Амон Гот е поставен начео на лагера в Плашув и изисква всички от гетото да се преместят в него. Този трансфер, съпроводен с масови убийства и терор, се извършва пред погледа на Шиндлер. От този момент младият германец започва да се опитва да отдели работниците си от масата в концлагера, гарантирайки сигурността и живота им, както и работата на фабриката. Постепенно, подкупвайки Гот, Шиндлер започва да зачислява към фирмата си множество евреи, подсигурявайки се, че няма да загинат при изблиците на произволни убийства в лагера. В хода на войната Гот получва заповеди да изпрати всички от Плашув в Аушвиц и да ликвидира лагера. Шиндлер успява да убеди лейтенанта да "откупи" работниците си и да ги премести във военна фабрика в Моравия. Заедно с Ицак Щерн, Шиндлер съставя списък от общо 1200 евреи и плаща подкуп за всеки един от тях. Всички заминават за новата фабрика, където Шиндлер налага контрол над войниците на СС и им отказва достъп вътре във завода и ги предупреждава, че ще вкара в затвора всеки който стреля по човек. Шиндлер се старае новата военна фабрика да не произвежда годни муниции и изразходва всичките си спестявания за покриване на разходите. Точно когато парите свършват, войната приключва, всички работници са свободни, а Шиндлер си заминава преди Червената армия да е дошла. Накрая на филма става ясно, че потомците на Оскар Шиндлер в наше време наброяват над 6000 човека - хора, които не биха били живи днес.

В началото Оскар Шиндлер е с мисленето и поведението на типичния бизнесмен - наема евреи, защото струват по-малко от поляците, търси сделката, печалбата. Колуминационнен момент в живота му е денят, в който хиляди пленници се местят от гетото в лагера. Тогава той започва да открива човечността в себе си. Постепенно започва да защитава работниците си. В края на филма той съжалява, че е не е продал колата си и златната си значка, за да спаси още няколко човека. Оскар Шиндлер, макар и доста противоречива личност, заслужава да му бъде отдадена чест, защото във време на война, време, когато човечността се губи из кръвта и пепелта, той намира сили да се лиши от собственото си благоденствие за сметка на чуждия живот.

Един от Шиндлеровите евреи, Полдек Феферберг, разказва историята за Оскар Шиндлер на писателя Томас Кенели, който я публикува като роман. Заинтригуван от книгата, Спилбърг се среща с Феферберг през 1983г. Историята за нациста, който влага всичките си средства за спсяването на евреи успява да заинтригува Юнивърсъл Студиъс и те закупуват правата за филмирането на книгата. Когато Феферберг пита, кога ще започне работата по филма, Спилбърг му отговаря "Поне след десет години".  Самият Спилбър изпитва несигурност относно дали е дорасъл да заснеме такава история и предлага режисьорския стол на други известни творци като Роман Полански, Сидни Полак и Мартин Скорсезе. След падането на Берлинската стена, мисълта за лентата се завръща. Филмът се снима на мястото на действителните събития. Самите снимки са изключително емоционално преживяване - немци обличат нациски униформи, а евреите - дрипи. Използването на немски и полски засилва чувството на достоверност. На въпроса защо целият филм не е на полски и немски, Спилбърг отговаря, че субтитрите биха били извинение за зрителите да не гледат какво се случва на екрана. Лентата е заснета като документален филм - без кранове и вишки, само с една камера, носена на ръце. С малки изключения цялата лента е в черно-бяло, създавайки усещане за реалистичност и безсмъртност. На финала на филма актьорите, заедно с действителните личности, които представят, оставят по един малък камък на гроба на Шиндлер в Йерусалим, отдавайки почит на героя.

"Списъкът на Шиндлер" - един от най-обсъжданите съвременни филми ни доказва, че хората могат да изпитват  любов, дълг и благородство - неща, с които не сме свикнали в нашето време. Пресъздавайки перфектно едно време, за което се говори само с теории и спекулации, Спилбърг ни помага да се пренесем на едно място в човешката история, което никой не би искал да има, но и което трябва да приемем. "Списъкът на Шиндлер" е един достоен трибют към един достоен човек.

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.