Дони Дарко

Режисьор и сценарист на този така дълбокомислен филм е Ричард Кели.Той е автор на три пълнометражни филма, с които си спечелва славата на изключително талантлив творец. Филмите му представляват своенравни дискусии на пътуването във времето, екзистенциализмът и духовността.
Главният герой във филма, Дони Дарко, изглежда като напълно нормално момче от среден американски град. Но той има психичен проблем - параноична шизофрения. Дони има и лошият навик да се разхожда на сън и да се събужда на странни места. Една вечер докато спи, той става от леглото и под напътствията на авторитетен глас излиза от къщата. Среща се с гигантският демоничен заек Франк, който му казва,че след 28 дни, 6 часа, 42 минути и 12 секунди светът ще свърши. Докато Дони е навън, самолетен двигател пада върху стаята му. На сутринта негов съсед го намира на голф игрището. Пред къщата си намира семейството си, много полица, пожарникари и правителствени агенти, но никой не знае откъде е паднал двигателят. На следващия ден, докато Дони пътува заедно с баща си, едва не прегазват побъркана стара дама с прякора Баба Смърт, която често си седи по средата на пътя. Заекът Франк продължава да се появява, започва да задава въпроси за пътуването във времето и принуждава Дони да наводни училището си, открадне пистолета на баща си и да подпали дома на местен автор, замесен с детска порнография. Същевременно благодарение на учителя си п физика Дони разбира, че Баба Смърт е написала книга за пътуването във времето. Когато остават само 6 часа до уречения момент, Дони отива заедно с приятелката си Гретхен в дома на Баба Смърт. Там ги чакат училищните хулигани, които бутат Гретхен, тя си удря главата и губи съзнание. В този момент се задава кола, която в опит да на блъсне старицата, застанала на пътя, прегазва Гретхен и я убива. От колата слиза Франк, Дони го застрелва с откраднатия пистолет, натоварва тялото на момичето и отива в планината. От там наблюдава ужасяваща буря, която откъсва двигателя на самолет, в който се возят майката и сестрата на Дони. Момчето изпраща двигателя назад във времето. Обратно в миналото, Дони не излиза от стаята си и умира, премазан от тежестта на самолетната част.

Във филма преобладава темата за божествената енергия, която привежда цялата вселена в хармония и ред, но и противопоставянето, че наред с нея стои и силата на собствения избор. Разисква се и въпросът за пътуването във времето - дали е възможно, как може да се постигне, както и проблемите с парадоксите. Разкрива се идеята на автора, че съврременият човек не може с мирогледа и ограниченията на нормалното и общоприето мислене да възприеме проблемите и въпросите на съществуването, вселената и живота. Човек трянбва да гледа дори и на тривиалните неща като на космически зависимости и философски заключения. Екзистенциализмът и агностицизмът са представени като основа на търсенето на истината в реалността. Да бъдеш или да не бъдеш, саможертвата е представена като абсолютен, пълен, достоен и очакван край на житейския път. Темите са разнообразни и разположени на различни нива и подтикват зрителя да мисли перспективно и в дълбочина.

Дони, както всичките си връстници, се интересува от момичета, купони и забавления, но освен това се развива езеротично и духовно. Той разсъждава над космическите въпроси за живота, смъртта, времето, чувствата, любовта, приемствеността и човешката същност. Трябва да се справи с училищните побойници, с пълничкото азиатско момиче, което го харесва, с приятелката си, със семейството си и със самия себе си. Дони странства между своята реалност и реалността на другите. Момчето е изправено и пред избора дали да погуби своя спасител - заекът Франк. Избирайки да спаси момичето, което обича, семейството си и целият свят, Дони се подставя пред трудния избор да се саможертва.
Ричард Кели не ни поднася нищо наготово. Той ни показва действието през погледа на Дони и ни стимулира да проумеем чувствата му и да му съчувстваме. Сценаристът използва различни похвати за тази цел. Чрез съпоставянето на философските възгледи на учителите с тези на Дони, той ни помага да открием необикновеното и специфичното у него. Характерите на героите са ясно изразени. Съумява да ни покаже душевните състояния на герои, които не казват нищо през целия филм. Създадена е една пълна душевна и духовна картина на едно обикновено провинциално американско общество.
"Дони Дарко" много ми напомня на друг филм на Ричард Кели - Кутията. Филм, който гледах отдавна, но ми се прииска да си го припомня. "Дони Дарко" бързо влезе списъка на любимите ми филми. Бих препоръчал на всеки, който има два свободни часа да ги прекара гледайки и разсъждавайки над този филм.




Произведението Отзив към филма Дони Дарко създадено от Александър Петров ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.